К ари Брадшоу със сигурност не е била замислена като антигерой, когато "Сексът и градът" стартира през 90-те. Но през последните години настъпи любопитна културна трансформация: новото поколение фенове все по-често възприема Кари, изиграна от Сара Джесика Паркър, като най-токсичният персонаж във вече култовата поредица. Дори цял уебсайт – Carrie Bradshaw Is the Worst – проследява подробно, защо Кари дразни толкова хора. (Най-честите оплаквания: изневярата ѝ спрямо добрия Ейдън и непрекъснатият фокус върху самата нея.) В едно популярно есе се твърди, че Кари е първата жена-антигерой в телевизията. Днес 60-годишната Паркър, която остава символ на най-емблематичната модна икона в попкултурата, се примирява, дори харесва описанието, предаде The Guardian.
И просто така Кари Брадшоу отписа Саманта
„Предпочитам това пред всякакво друго определение, защото ѝ позволява да бъде толкова комплексна и противоречива, колкото са били мъжете по екраните. Обожавам „Семейство Сопрано“ рно въпреки че Тони нарушава закона, всички го обичахме. Кари има афера – и всички се сриват!“, казва Паркър с тъга. „Антигерой е човек, който не се държи по конвенционални начини, а Кари никога не е правила компромиси.“ Тя се спира, после признава: „Лудост ли е това?“ Следва още пауза. „Но много хора също я обичат!“
Едва ли някой би нарекъл самата Паркър антигерой – по-скоро е известна с деликатността и елегантния си изказ, което силно я отличава от ексцентричния персонаж, чиято сянка я следва вече 27 години. През 2021 г. тя триумфално се завърна в ролята чрез „И просто така“, спин-офа на оригиналния сериал, запазвайки същия магнетизъм и дух.
AJLT ("И просто така") е едно от най-обсъжданите и дискутирани заглавия днес – ярко доказателство за трайното влияние на „Сексът и градът“. Причината е най-вече отношението към теми като раса и сексуалност, въпреки че сериалът е критикуван за прекомерната си прогресивност - от демократи и републиканци.
Някои фенове не се примириха с липсата на Саманта (Ким Катрал) или с появата на Че Диас (Сара Рамирес) – небинарен стендъп-комик, който се превръща в любовен интерес за Миранда (Синтия Никсън). За мнозина обаче сериалът показва какъв е животът след загуба – съпругът на Кари, мистър Биг, умира още в първия епизод.
Този сезон се фокусира върху връзката на Кари с повторно появилия се Ейдън, новият ѝ красив съсед, изигран от Джонатан Кейк, а не липсват и интересни обрати като това Миранда да се озове в леглото с девствена лесбийка-монахиня.
Акцентът, разбира се, отново пада върху впечатляващите тоалети на Кари. (В един момент страстта ѝ към токчетата дори се превръща във важна сюжетна линия, когато съседът ѝ я моли да инвестира в удобни чехли!) Това е може би най-магическият елемент от шоуто: версия на Ню Йорк, в който никой не излиза навън по анцуг.
Как се отнася самата икона на стила Паркър към факта, че градът масово премина към спортно облекло?
„Виждам много жени в Ню Йорк с клинове – явно тръгнали към някаква тренировка. Не обичам да критикувам избора на спортни дрехи… Не можеш да си лицемер, ако вярваш, че хората трябва да носят това, което ги кара да се чувстват добре, когато излизат от дома“, казва тя. „Понякога си мисля: "Хората трябва да са по-подбрани, искам да видя малко повече старание", но законодателно да ограничиш стиловите възможности противоречи на свободата в избора. Затова – ако ти е удобно, кой съм аз да съдя?“
В новия сезон, надява се Паркър, сериалът придобива още една пласт – зрялост и дълбочина.
„Бях развълнувана от начина, по който отношенията с Ейдън се развиват – има нова зрялост и за двамата, особено при Кари“, казва тя. „Всичко ми звучеше правилно – предизвикателно, забавно, вълнуващо и, надявам се, смешно.“
Личностното израстване на Кари е една от промените, които Паркър поздравява с отворени обятия. „Не е изненадващо, че в тази фаза от живота си е по-подготвена – както всички ние. И аз реагирам различно, защото разполагам с още едно десетилетие опит зад гърба си“, казва тя. „Ако Кари все още беше същият антигерой… това щеше да е трудно за възприемане. Не сме виждали Кари на този етап от живота, но е естествено развитието ѝ да я доведе тук. Тя никога не е била истерична!“
Питала ли се е някога Паркър дали не е обезсърчаващо, че сериалът – вече четвърт век емблема на фрустрацията от мъжете – все още е актуален за днешната публика?
„Може би това е повод за тъга, но сериалът винаги е бил и за търсенето на дом и удовлетворение, каквото и да значи това за всеки. Вярвам, че 20- и 30-годишните трябва да търсят, трябва да има нещо далечно и желано. Да, донякъде е мрачно, че жени от всички възрасти все още са разочаровани от сцената на запознанствата, но има и много щастливи развръзки“, смята тя.
Днешният Ню Йорк – често наричан площадка за богати – е различен от града, в който Паркър е израснала, след като семейството ѝ се премества от Синсинати на остров Рузвелт през 1977 г. в търсене на по-добри възможности. Тя откровено се тревожи за недостъпността на града за творците: „Постоянно ме притеснява. Днес е невъзможно за артисти – балетисти, фотографи, музиканти – да живеят в Ню Йорк. Нямаме политическа воля да осигурим достъпни жилища и да защитим културата, а именно това ни прави уникални като град. Когато не можем да приютим хората, които градят нашата култура, а даваме предимство на корпоративни интереси, губим своята душа.“
Легендарната артистична сцена на Ню Йорк подхранва цялата ѝ кариера – от детството й на Бродуей с Харолд Пинтър, през участията й в експерименталния театър, до превъплъщението ѝ като Кари. Паркър е изумително отдадена на персонажа, независимо от усилията да се „отчупи“ от архетипа чрез драмата "Развод", сценичните си проекти и работата като съдия за наградата „Букър“. Имала ли е някога колебания относно връщането към ролята?
„Да си публична личност не е лесно“, казва тя. „Понякога трябва да проявиш великодушие, дори когато детето ти плаче на летището или водиш труден разговор по телефона. Но ако това е моят кръст – да, аз съм на завидно място.“