Д нес повече от всякога Европа се нуждае от истински лидери. Това каза председателят на парламента Наталия Киселова по време на откриването в София на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа".
Хора с кураж, които да чертаят нови пътища. Да вземат трудни, но стратегически решения, добави Киселова.
Живеем в епоха на геоикономически конфликти, търговски напрежения, технологична надпревара. Америка и Китай се движат с висока скорост, "със скоростта на светлината" в определени сфери като изкуствения интелект и високотехнологичната индустрия. Ние, европейците, сме изправени пред сериозен въпрос – ще продължим ли да изоставаме или ще възстановим лидерството си чрез нова визия, иновации и смели решения, подчерта председателят на Народното събрание пред участниците във форума.
Преди пет години тази конференция започва като платформа за обсъждане на рисковете и възможностите за България в контекста на Зелената сделка. Днес тя е много повече. Тя е мястото, където се срещат идеи и визии за конкурентоспособност, иновации и климатична устойчивост, каза още Наталия Киселова.
По думите ѝ, форумът се опитва да отговори на една от най-големите нужди на Европа. Да открие своята нова стратегическа позиция, своя компас към възстановяване на конкурентоспособността в едно бурно и предизвикателно глобално състезание, подчерта още тя.
Киселова посочи, че в петдневния форум участват над 350 говорители от 26 държави, което определи като „голям разговор за бъдещето“ и „шанс за бъдещо регионално лидерство“.
Нека да покажем, че Балканите могат да бъдат, освен генератор на напрежение, и генератор на идеи, подчерта още председателят на парламента.
Наталия Киселова посочи също, че обществата преминават през турбулентен период, като много критики са насочени към Европейския съюз, които, по думите ѝ, са закономерен резултат от страховете на хората в бързо променящия се свят.
Европа има една уникална гордост – нашите социални държави. Това е изключително ценно постижение, предимство на европейския социален и икономически модел. Трябва да го запазим и развиваме. Да го направим по-гъвкав и по-подготвен за предизвикателствата на бъдещето. Те не са малко, отбеляза още Наталия Киселова.
Конкурентоспособността не е избор, тя е условие за оцеляване. Трябва да бъдем ефективни и прагматични в създаването на условия и политики за развитието на нашата индустрия, адаптирани и отговарящи на изискванията на днешния и утрешния ден. Важно е да получим яснота какво се случва и какво следва да се променя в Зелената сделка. Тема, залегнала в основата на дискусиите на този форум, засягаща почти всяка индустрия. Ясно е, че тя не отпада, но се променя, адаптира се, трансформира се. Трябва да стане по-реалистична, по-балансирана, по-разумна в своите цели. Декарбонизация, но със съхранена индустрия. Зелени политики, но с икономическа и социална логика. Трябва да проведем откровен разговор и за иновациите, те са пътят ни напред, но и предизвикателството, посочи още в изказването си председателят на парламента.
Според нея Европа няма бъдеще, ако не ускори иновационния си капацитет.
Смятам, че е време от София да изпратим едно важно послание. Ние от Централна и Източна Европа не сме периферия. България може да бъде глас, визия, партньор в новата трансформация на Европа, каза тя.
Трябва да влагаме в знанието на хората и техните умения, за да може да имаме високи технологии. Това каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на форум "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа". Министърът участва в панел на тема „Пътните карти за икономически растеж, устойчив и приобщаващ напредък на Европа“.
Гуцанов посочи, че последните статистики показват, че в България има много млади хора, които нито учат, нито работят. По думите на министъра трябва да има пълна стиковка между кадрите, тяхното обучение усъвършенстване през целия им живот и реалната икономика и бизнеса. Министерството на труда и социалната политика влага много средства в тази област, малко над 1 млрд.,по две програми - "Развитие на човешките ресурси" и Плана за възстановяване и устойчивост, обясни Гуцанов. Той добави, че трябва да се наблегне върху усъвършенстване на кадрите, преквалификация, ограмотяване, както и компютърна грамотност.
Министърът на труда посочи, че този форум е събирателен образ, но оказва влияние и в европейските институции. Живеем в един свят на тектонични промени и няма как като виждаме какво се случва в света, то да не оказва влияние и на пазара на труда, отбеляза Гуцанов. По думите му винаги Европа е била основен фактор в икономиката и политиката на света. Министърът посочи, че нещо, което трябва да бъде направено в България, е държавата да има бюджет не за една година, а да планира поне 15 години напред. За да може да планираме, трябва да знаем какво искаме да постигнем в икономиката на България и Европа поне 15 години напред, добави Гуцанов.
Тази година и следващата са основополагащи за бъдещето на Европейския съюз (ЕС). Това заяви президентът на института "Жак Делор" и министър-председател на Италия в периода 2013-2014 г. Енрико Лета по време на откриването на "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum).
По думите на Лета, това са години, в които протичат множество процеси. "Има кризи, има трудности, но ние трябва да ги преодолеем", подчерта той. Според бившия премиер на Италия форумът в София постепенно се утвърждава като европейска среща.
В момента Европа разполага с последна възможност да постигне сигурност, независимост и автономия. Лета уточни, че понятието "сигурност" е широко и включва енергийна независимост и свързаност. Сигурността означава също и финансови системи, които функционират независимо. "Днес Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства", посочи той, но добави, че усеща оптимизъм в първите месеци от настоящия мандат на Европейската комисия.
"Бъдещето е на зеления преход. Това е нашето бъдеще, бъдещето на децата ни", изтъкна Енрико Лета. Той добави, че общата мисия е да се адаптираме към зеления преход, който трябва да бъде реалистичен и осъществим. Затова са необходими финансови условия, които да позволят този преход да се случи - със създаване, а не със закриване на работни места. Зеленият преход трябва да подпомага най-уязвимите в обществото, а не да бъде в техен ущърб.
"Трябва да полагаме усилия, за да подкрепим най-засегнатите", коментира Лета, като даде за пример селското стопанство. В същото време подчерта и необходимостта от внимание към индустрията. "Без енергетика, без технологии, без промишленост и без възможност за иновации не можем да имаме бъдеще", допълни той.
В заключение Лета добави, че през тази седмица ще бъде обсъдена и преформулирана рамката на зеления преход, която предстои да бъде представена на европейско ниво, с цел да стане изпълнима и успешна. "Искаме София да даде съществен принос към всичко това", подчерта президентът на института "Жак Делор" и министър-председател на Италия в периода 2013-2014 г. Енрико Лета.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев смята, че учебните програми трябва да бъдат реформирани и да станат по-рамкови. "Днешните ученици ще бъдат активни и през 2070 година, когато светът ще се е променил до неузнаваемост", каза той по време на събитието "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum).
По думите на Вълчев, въпросът е как да се адаптират образователните системи, за да подготвят днешните деца за 2070 година. Отговорът обаче все още липсва.
Проблемът на нашата образователна система е, че наред с необходимостта да се гледа напред, тя носи и тежестта на нерешени въпроси от миналото, отбеляза министърът.
През последните 25 години в България са направени две образователни реформи, които са довели до смесени резултати - както положителни, така и отрицателни.
Като положителен аспект Вълчев посочи доброто застъпване на информационните технологии в образованието. "Смея да твърдя, че нашите деца относително добре се справят с информационните технологии", коментира той. Учениците постигат добри резултати и по чужди езици, а системата продължава успешно да осигурява базово образование. Международните оценявания след 4-ти клас показват по-добри резултати от средните за Европейския съюз.
Отрицателните тенденции се отнасят най-вече до резултатите по математика и природни науки, както и до намаляващата мотивация за учене. Двете реформи са направили учебните програми по-академични и амбициозни, което според Вълчев създава трудности. Учителите и учениците нямат достатъчно време, "препускат", възпроизвеждат култура на заучаване и учат за оценка, без да развиват реални умения. А именно уменията са това, което остава, посочи той. Това е и причината за слаби резултати на тестове и изпити, които измерват функционалността на знанията.
Вълчев подчерта, че проблемът не е само в програмите, а и в начина на оценяване. Ако децата се изпитват само за възпроизвеждане, те така ще учат. Ако се изпитват да разбират, ще учат по-дълбоко. Ето защо е особено важна квалификацията на преподавателите - да е насочена към мотивация за учене и развитие на култура на иновативни методи на преподаване.
Още по-важни ще стават базовите умения и дисциплини. Математиката ще играе ключова роля за изграждане на логическо мислене, а традиционните комуникативни умения ще имат още по-голямо значение.
Според министъра е необходимо учебните програми да се реформират и да станат по-рамкови. "Нашите програми са прекалено академични", подчерта Красимир Вълчев.
Зеленият преход вече не е въпрос на желание или на избор, на наивност или на някаква кауза на определено малцинство. Става въпрос за това дали ще продължим да бъдем конкурентоспособни. Това каза Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на ЕК, на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" в "София Ивент Център".
За нашите граждани и предприятия думите "зелен преход" започват да придобиват едни недотам положителни конотации, това е жалко, но така се случва с демокрациите - работим с възприятията на хората и решенията отразяват това, посочи тя.
В тази връзка Мънзату каза, че е важно да се достигне до гражданите, до бизнеса и да им се обясни, че се търси по-екологичната икономика, защото това ще ни помогне да просперираме и ще защити бъдещето на нашите страни. За мен е важно всеки европейски гражданин във всеки край на ЕС да има усещането, че от него зависи зеленият преход и че той има роля в него, каза тя.
По думите й хората много често разглеждат прехода като момент, в който те може да загубят нещо, добавяйки, че наистина може да загубим - като някои от старите си навици, но в същото време можем и да спечелим. Затова трябва да видим как това изглежда от София, от Букурещ, от Брюксел, как детето, лекарят, предприемачът, работникът, стартиращото предприятие ще усетят, че могат да спечелят нещо от този зелен преход - говорим за типа конкурентоспособност, от която се нуждае Европа, каза Мънзату. В новата ЕК предложихме не просто нещата да продължат по старому, а една нова нагласа, трябва да се справим с предизвикателствата и това трябва да стане с всички заедно - с ЕП, с гражданите, каза още тя.
По думите на Мънзату нашият европейски проект трябва да бъде "гъвкав и пъргав", за да бъдем конкурентоспособни и да може да трансформираме промишлеността си в следващите 20-25 години. Трябва да бъдем гъвкави и да работим за умения, които ще променят нашата индустрия. Трябва да го направим с по-високо темпо и да се случи така, че хората да са в центъра на този преход, каза тя.
Мънзату акцентира на важността на уменията и образованието, като добави, че по този начин ще се даде на европейските граждани онова, което е необходимо да вървят напред в прехода. Тя посочи, че когато се говори за умения, виждаме, че имаме талантливи хора, но те не са достатъчно, нямаме достатъчно квалифицирани работници, от които се нуждае пазарът, трябва да се адаптираме към работните места, подпомагани от изкуствения интелект. Затова трябва да се промени манталитетът и да видим уменията, които са необходими, посочи тя, отбелязвайки, че от ранна възраст основните умения на децата и младежите непрекъснато намаляват в последните години.
Цифровото поколение всъщност не разполага с основни цифрови умения. Една трета имат проблеми да покрият основно ниво по математика, даде пример Мънзату. Тя посочи важността от повишаваме на квалификацията и адаптиране към новите работни места и в тази връзка отбеляза инициативата на ЕК Съюз на уменията. Трябва да подобрим уменията на младите и на възрастните. Въпросът е да инвестираме в правилните умения, да създадем възможности там, където има търсене и където има недостиг на пазара на труда, каза Мънзату.
Важно е да разбираме, че без да инвестираме в уменията и образованието, няма да можем да бъдем иновативни, няма да направим успешно зеления преход, каза още тя. Важни са инвестициите в капиталовите пазари и тяхната интеграция, трябва да инвестираме и в отбраната, но най-важното е, че трябва да инвестираме в хората, те трябва да бъдат защитени, като им дадем правилните умения независимо от възрастта или от положението на пазара на труда, каза още тя. Мънзату отбеляза също важността от подобряване на условията на труд и създаване на качествени работни места, както и на това да се инвестира в образованието и социалната сигурност на европейските граждани.
Предложената Пътна карта за качествени работни места идва на фона на изчерпания ефект от няколко обвързващи европейски документа, които вече не отразяват напълно въздействието на алгоритмичните системи върху работната среда във всички индустрии и сектори. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".
"Има доста какво да се направи и да се регулира. За нас е изключително важно, защото към настоящия момент развитието на изкуствения интелект е непредвидимо", отбеляза Димитров. Той подчерта, че е необходимо създаването на отделен механизъм за инвестиране в качествени работни места в индустрията.
"Ние смятаме, че специален финансов инструмент трябва да бъде развит, за да се подкрепят индустриите, да се създава добавена стойност и да се въвеждат целеви иновации в определени сектори", коментира още той. Според него директивата за минималните работни заплати разчита именно на подобен подход. Димитров допълни, че ако Европейската комисия даде възможност, трябва да се използва европейско финансиране за повишаване на капацитетите и за съвместни действия в сферата на уменията.
Трябва да започнем да планираме, ако искаме да изградим силна Европа и ако искаме да сме сигурни, че всички държави в ЕС ще се развиват в бъдеще. Това посочи вицепрезидентът на Европейския парламент Виктор Негреску на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" в София.
Европейският икономически и социален модел е в криза, защото отделяме много голямо внимание на непредвидени ситуации, в които се оказваме в момента, забравяме да планираме, ние просто реагираме. Затова трябва малко да се успокоим и да планираме, каза Негреску.
Той посочи, че е важно ЕК да отдели поне 20 процента в новата финансова рамка за образование, добавяйки, че в момента имаме 12 процента, което не е достатъчно.
Трябва да насочим внимание повече към хората. В днешния свят, където всеки мисли кога ще бъде следващата криза, когато край нас бушуват войни, трябва да си дадем сметка, че нашият свят ще бъде по-добро място за живеене за бъдещите поколения, а за целта трябва да инвестираме повече в обучение и в умения, посочи той.
Лукас Мандл, член на Европейския парламент, коментира необходимостта от подобряване на конкурентоспособността на Европа и пакета от мерки на ЕК "Омнибус" за опростяване на бизнес средата в ЕС.
ЕК е насочила усилията си в момента към конкурентоспособността, това е изключително важно, защото имаме проблем, посочи Мандл. През последните години от пандемията насам 0,5 процента е средният ръст на БВП в Европа. В Китай това е 12 пъти повече. Трябва да мислим за конкурентоспособността, каза още той.
По думите му "Омнибус" иначе е едно добро предложение на ЕК, но то може да стане и още по-добро, така че да се намали тежестта за малките и средните предприятия в Европа, защото това води до икономически проблем.
Кристоф Де Мил, главен изпълнителен директор на ОББ, отбеляза инициативи на банката за развитие на човешкия капитал в банковия сектор.
В такива времена трябва да си позитивен, да продължаваш да инвестираш и да вярваш, че бъдещето на Европа и на България е позитивно, като минна компания и индустрия имаме много аргументи защо това е така, коментира на дискусията Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на "Асарел-Медет" АД.
Събитието, което се състои в "София ивент център" (Sofia Event Center), ще продължи до 20 юни, съобщиха организаторите от "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum).
